Едно от нещата, които най-много ме вълнуваха около изборите като журналист, който от над 10 г. се занимава с външна политика, беше кой ще бъде новият министър на външните работи на България. Причината за това вълнение беше, че външната политика е един от фундаментите на държавите, тъй като проправя пътя към много други сфери, твърде необходими за нейното благоденствие - като търговия, снабдяване с жизненоважни ресурси, туризъм, съюзнически дейности, които биха донесли още куп други ползи. България, през по-голямата част от самостоятелното си съществуване, е имала предимно слаба външна политика. Последните 4 години бяха опит за проправяне на път в правилната посока. Разбира се, не бих искала да подценявам усилията на нито един предишен външен министър, но фактите са факти. Няма да се впускам в защита на твърденията си, тъй като у нас често всякакви аргументи се приемат повратно. целият коментар може да прочетете на euinside.eu
